Човекът - амфибия

Човекът - амфибия

В далечна топла страна на върха на една крайбрежна скала има къща. В този дом живее Бог. Така местните аборигени наричат доктор Салватор –гениалния хирург, който със своя благороден труд помага безвъзмездно на бедните селяни и рибари. Но докторът не просто лекува, той поправя и грешките и несправедливостите на природата, той също така ТВОРИ, както и подобава на Бог. Благодарение на най-новите постижения на науката и собствения си талант Салватор създава човек, способен да съществува във две стихии, но съвършено неприспособен към реалното човешко общество. Какво би се случило ако човек получи възможността да живее и на суша и под вода? Ще му донесе ли това щастие или ще го обрече на мъчения? Пред Ихтиандър – човекът-амфибия, стои жестоката необходимост на избора: покой и свобода в океана или любов, съпроводена с хиляди опасности на земята. В романа „Човекът-амфибия” се съчетават наука, занимателност и хумор. Това е произведение не толкова за удивителния Ихтиандър, каойто хорската мълва нарича „морския дявол”, но също така и за предателството и дружбата, за омразата и любовта. Романът е написан през 1927 и за първи път е публикуван в три поредни броя на списание „Около света” („Вокруг света”) през 1928 г. Почти веднага той излиза и в отделно издание и оттогава неведнъж се преиздава. „Човекът-амфибия” е едно от най-популярните произведения на Александър Беляев не само на територията на страните от бившия Съветски Съюз и Русия, но и в чужбина, само в българия той е издаван над 10 пъти. Именно за тази книга, както и за „Главата на професор Доуел” дава своята висока оценка и Хърбърт Уелс при едно от гостуванията си при Ленин. През 1962 г. по мотиви на романа режисьорите Г.Казански и В.Чеботарев снимат и филм със същото заглавие, станал любим и на много поколения българи, на нашите родители. За тласък за написването на романа „Човекът-амфибия” за Беляев са послужили, от една страна, спомените за прочетено в Ялта, където той е бил на лечение, роман на френския писател-фантаст Жан де ла Ир „Иктанер и Моизета”, а от друга страна, както споделя в спомените си вдовицата на писателя Маргарита Константиновна Беляева, - вестникарска статия за съдебен процес в Буенос-Айрес над някой си доктор, който извършвал „светотатствени” експерименти над хора и животни. Каква ли е била тази статия, в кой вестник и какви ли са били подробностите за процеса вече е невъзможно да се установи. Но това е свидетелство за стремежа на Беляев да се придържа към фактите от реалния живот, пишейки в същото време фантастични романи.

Оценете

Вашето име:


Вашето мнение: Важно: HTML is not translated!

Рейтинг: Лош            Добър

Въведете кода от картинката: