Българчето от Аляска. Софийски разкази

Българчето от Аляска. Софийски разкази

Има някои вечни писатели. В смисъл че стоят някак извън времето. Като камъни на страшно висок космически сипей под студени звезди. Брадите им приличат на вековен мъх. Те наблюдават света, без да се вълнуват от малките и несериозни въздишки и примигвания на суетите и модите. Деян Енев пише за тъмните и дълбоки бездни - очите на майките - от тук до края на самотната Вселена. И когато ние четем - плачем. После ставаме по-чисти. И така нататък. Животът е вечен. Деян Енев отдавна знае това. Калин Терзийски

Оценете

Вашето име:


Вашето мнение: Важно: HTML is not translated!

Рейтинг: Лош            Добър

Въведете кода от картинката: