От Камчатка започва Русия

Из „Коряките и евените – ловци, рибари и шамани“

 

 

 

Ителмените не са единственият малък местен народ на територията на Камчатка. В най-северните части на полуострова от Чукотка проникват чукчите, а в най-южните – айните от Курилите. Първите са най-организирани сред тукашните народи и при идването на руснаците се намират в стадия на военната демокрация. Ето защо техните отряди от по 150–500 бойци са сериозно препятствие срещу експанзията на европейците. Айните пък започват да се заселват още през VІ–Х в., а през ХІІІ в. вече са заели доста обширен район. При това често им се налага да водят войни с най-старото население – ителмените. Във вътрешността на Камчатка обаче основни са два местни народа и именно те са представени добре в експозицията на Историко-етнографския музей в Ессо. Това са коряките и евените.

 

Самият наш гид Иван Липатов произхожда от коряките. Тяхната история води към периода преди хиляда години, когато в обширен ареал се развива т.нар. охотска култура. Това са рибари и ловци на диви елени и на едри морски бозайници. В основата на тази култура стоят неолитните традиции от Прибайкалието и Приамурието. Първите същински древнокорякски селища на Камчатка се датират през ХVI–XVII в., малко преди идването на руснаците. От археологическите данни се разбира, че те взаимодействат тясно с автохтонното население на ителмените. Днес това сходство се долавя и в езика им, свързан с говорите на ителмени и чукчи и произхождащ от езиковия субстрат на народите от Североизточен Сибир. Същевременно се оформят множество диалекти на корякския език, свързани с обособените стопански райони на полуострова.