Денят, в който се научих да живея

Неделен слънчев ден в Сан Франсиско. Докато се разхожда по кея, наслаждавайки се на покоя след тежката работна седмица, пред Джонатан – млад мъж с кариера на застраховател, внезапно се изправя мургава красавица. Тя се вглежда в дланта му и изрича злокобно предсказание: краят на живота му наближава... Пред това шокиращо изпитание е изправен героят в последния роман на Лоран Гунел. Но това е изпитание – прозрение, „гранична ситуация“, в която откриваме себе си, своята автентична човешка същност.

 

Авторът ни въвлича в едно вълнуващо и светло приключение на духа, на ценностната трансформация и себепостигането. Универсалните въпроси за смисъла на съществуването, за щастието, за щедростта на общуването и отдаването тук намират своите отговори. И тези отговори са оптимистична алтернатива на доминиращия в съвременното общество култ към вещите и успеха. „Денят, в който се научих да живея“ е просветляващо пътуване към вътрешната свобода, към световете на другите и към разбирането, че човекът е част от едно изначално хармонизирано цяло.