Под "похлупака" на извънземния разум

Под "похлупака" на извънземния разум

За пръв път срещнах автора на тази книга през 1979 г. в един московски апартамент. Самият аз бях гост, но когато домакините узнаха, че в дома им ще дойде човекът със странното име Ажажа, се разтревожиха тъй, сякаш бях извикал по телефона извънземен. Е, всичко мина добре, аз си изясних онова, което откъслечните и случайни информации за НЛО по онова време не можеха да ми дадат, а всички бяхме омаяни от полъха на недостъпна и сякаш забранена за узнаване от хората истина. Тогава получих от знаещия мъж и вече приятел няколко ръкописа -безценни за скорозрелите ми интереси, но и някак опасни. Донесох ги в България със смутното усещане, че ще ми ги вземат на границата. По-късно узнах, че наистина имало в Съветския съюз закон забраняващ изнасянето на ръкописи. Но Владимир Ажажа продължи да ми изпраща по различни начини още и още препечатки и непубликувани данни за "чиниите" и сивозелените "човечета" - кажи го от цял свят. Те се оказаха основата на бъдещата ми книга "Сериозно за НЛО", издадена още в тоталитарно време - 1987 г. - пак със съдействието на ту гонения, ту реабилитиран, но вече митологизиран и у нас Ажажа. И ето вече 25 години помежду ни живее незрима нишка. Аз трудно пиша писма на руски, почти не се чуваме по телефона, а той все намира начини да ме държи в течение по най-ключовите звена на проблема за всичко неидентифицирано в най-новото му развитие. И да ми изпраща книгите и публикациите си по общи познати и непознати. Тъй прочетох и обемистата му книга "Инная жизнь" ("Другият живот"), леко смутен от отстъпките, които той - непримиримият - бе направил там на отрицателите, може би с тактическа цел: читателите да узнаят по-голямата част от упорито скриваната истина. Ала съдбата си знае работата - сега съм редактор на българския превод на още по-новата му творба: "Под "калпаком" иного разума". И сякаш срещам пак "знаещия човек" от онзи московски апартамент, който с усмивка ми разкри простичките, но упорито отричани и скривани истини за нашия лъжовен триизмерен свят. Този път Володя (тъй го наричах при редките му посещения в България) е сложил "всичко на масата". Знанията, под чиято тежест той продължава да работи и живее, са нараснали неимоверно. Ажажа ги споделя с читателите направо-с леко уморения си, но на места и шеговит тон. От точното описание не само на Розуелската, но и Шпицбергенската катастрофа, през тайните на "Зона 51" и невероятното отвличане на Линда Картайл, а и многото други похищения на хора, съчетани с неразбираеми за нас изследвания и експерименти, до хуманоидите птици с глави на хора, съобщението от изчезналия пилот Валентинич, който вече е на "служба" в товарен кораб на извънземните, извличащи сгъстен кислород от земната атмосфера... Но това са само бегли щрихи на непостижимото неизвестно, пред което жреците на официалната наука презрително свиват устни, убедени, че поне през тяхната кариера истината не ще излезе наяве. Защото е скривана и пазена през девет планини и деветстотин ключалки - знам ли от кого? Може би както от Горе, тъй и от Долу? Тази книга трябва да се прочете! Само тогава може да бъде усетена безизходицата на знаещия, притиснат отвсякъде не със заплаха от изгаряне (както знаещия Джордано Бруно през 1600-а година), а с обледеняващо мълчание, безпощадна насмешка и присъда за тихо, непоносимо изтерзаване до живот. В такова "космическо средновековие" живеем ние, хората от XXI век, на които щедро се обещава близък технически рай, свобода, гарнирана с войни и тероризъм, и всевъзможни печалби от безброй земни лотарии. Но Владимир Ажажа е решен да разкъса този кръг. В тази своя забележителна книга, в самия й край той развива с неподкупна смелост и искреност съвсем нова (поне за мен) и правдива като изповед философия на неопознатото. Както стария непоклатим Джордано Володя тръгва смело към Разумната вселена, където живеят "множество населени светове" (пак Джордано!). За да достигне до откровението: "Във Вселената няма борба, във Вселената има всеобщо глобално взаимодействие - глобално съгласие - глобално сътрудничество. Поради това във Вселената няма хаос, хаос има само в нашето съзнание." Малко чужда за съвременния човек, но и тъжна констатация. Ако тези страници бъдат прочетени изцяло обаче, из тях просветва светлината на Разума, Любовта и Истината. Или с една дума - божественият оптимизъм на Христос. Но и предупреждението, макар и под сурдинка: "Помнете Содом и Гомор!" Това е знанието, което умореният от Знание автор иска да предаде на своите читатели в най-чистия му вид. Димитър Делян

Оценете

Вашето име:


Вашето мнение: Важно: HTML is not translated!

Рейтинг: Лош            Добър

Въведете кода от картинката: