От другата страна на вятъра

От другата страна на вятъра

Рада Александрова е родена през 1943 г. в Свиленград. Завършила е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е като учителка, библиотекарка, журналистка в Националното радио и в. „Студентска трибуна“, дълги години е редактор в сп. „Пламък“, директор на ИК „Иван Вазов“, била е чиновник в държавната администрация. Рада Александрова е автор на стихосбирките „Златните момичета“ /1972/, „Невъзможно бягство“ /1975/, „Коприва“ /1977/, „За близкия човек“ /1980/, „Камък“ /1985/, „Сега разбирам“ /1987/, „Зимна роза“ /1989/, „Някой е идвал“ /1993/, „Беше зима и лято“ /1996/, „Било е дадено“ /2000/, „Откъслечни фрази“ /2003/, „Всички ангели спят“ /2007/, „Луната, вятърът и любовта“ /2010/, „Къщата на Мери“ /2012/. Издала е проза за деца – „За Айя и други разкази“ /1980/, и романите „Всяка вечер е петък“ /2001/ и „Другия“ /2010/. Автор е на пиесите „Полегати дъждове“ /1979/, „Въздух за всички“ /1988/, „Всичко се сбъдва“ /1999/, „Леон“ /2000/ и „Отсрещният бряг на щастието“ /2006/, посветена на Радой Ралин. Превеждала е руски поети. Нейни стихове са превеждани на английски, руски, словашки, турски, немски, испански, украински, румънски, фински и други езици. * * * АКО МИ КАЖЕТЕ, че си измислям този свят, какво от туй. Нали така успявам да живея. * * * ЗАРАДИ Заради самия живот. Заради топлината, която излъхва отвсякъде. Заради ръката ти. За цветята напиращи, вкуса на плода. Заради ръката ти. За нашето учестено дишане. Заради самия живот. Ето, мъглиста планина, път серпантинен, змийче по средата, облаци, облаци, изгряващ вятър. Заради ръката ти. За мекотата на отминаването, неговата постепенност, кожата. Заради ръката ти. Може би искам да продължи или не вярвам. Може би си отиде или съхранено свещука: отредено легло, слънце на двора, очи, уморени от скитане… Все пак – заради самия живот. 2005 * * * КАКВО СЕ ИСКА На Веселина Василева Иска се спокойствие. И да вали дъжд. Да си ходил на плажа. Вълната да е грабнала кърпата ти. Да е направила буря. И ями. Да са викали гларуси. Сякаш потъва корабът. Или ти. Иска се червено цвете. Черна котка с бяло на носа. Съдче, от което пие. Полека се иска. Тишина в къщата на Мери. Телефон и приятели. Вечеря. Смях. Далечен близък любим. Далечно близко дете. Книга. И гъвкава привечер. 2011

Оценете

Вашето име:


Вашето мнение: Важно: HTML is not translated!

Рейтинг: Лош            Добър

Въведете кода от картинката: