Ново разбиране за майката и раждането

Второ издание.

Майката – Древното състояние на Преданост

Майката не е нещо земно, тя е ефир и този ефир те отглежда и те води към Праизвора, откъдето си слязъл.

Майката ти дава нещо от своя Извор, от своята Изначалност, която е друго име на Любовта.

Майката, това е трепетът на душата, трепетът на лекия ефир, тя те прегръща с неземните обятия на Безкрая.

Ако майката е истинна, ти няма да станеш човек, ти ще станеш Храм, Светилище, Слънце от друг свят.

Всеки търси своята изгубена майка, която всъщност е Любовта Божия.

Когато човекът стане Любов, той ще открие своята безкрайност.

Раждането ни прави видими. Смъртта ни прави невидими. Ние идваме от Невидимия свят заради Божия Замисъл.

Това, което ни ражда и ни отглежда, е Божията Любов.

Раждането е Мистерия. Как се образуват очите? Откъде идват те? Как се извайва сърцето? Велик, Невидим  Майстор работи по определени закони.

Думата Даварая на Аразума означава: Свещено изречената, Свещената жертвеност, това всъщност е истинната майка, скрита във външната майка, която влиза в нея, за да я учи.

Даварая е свещено течение на Древно-чистия живот. В това течение децата-души се отглеждат.

Има красиви имена в света, например: Лазурия – да те отглежда ясното небе; Лъчезария – да те отглежда светлината; Мерлина – да те отглежда Тайнството; Благомира – да те отглежда благият мир. Има и много дълбоки древни имена, но при тях отговорността е много голяма.

Децата не са земни, те са духовни същества, и не майката ги ражда, а Божията Любов.

Майката е само вратата, през която слиза замисълът на Божията Любов. Майката не може да създаде дори косъм, нито нокът, а окото – то е от съвсем друг свят.

Животът е Тайнство. Той е потекъл от Бога. Бог е животът. Бог тече в нас и затова ние живеем. Ако Бог се оттегли, ние пресъхваме.

Елеазар Хараш

Варна, февруари 2018 г.