Атлантида и Толтеките - книга първа и втора

Предговор, том първи

Атлантите 

Атлантите открили, че когато си посветиш живота на Безупречността, злото и илюзията в тебе все повече заспивали.

Без ясен Път към Непознатото, те узнали, че това събужда в човека стари, неразумни гласове – и така постепенно целият свят бил излъган и обсебен в земни цели.

Атлантите открили, че без Пътя към Безупречност, човекът ставал все по-тревожен, а това създавало една все по-тъмна история на света и на самия човек.

Атлантите видели, че без Път към Орела, нещо все изяждало енергията на човека.

Атлантите узнали, че чрез Пътя на Безупречност, Орела започвал да участва в техния живот и да им дава напътствия.

Атлантите открили, че чрез Пътя към Безупречност се явявал проход към Орела.

Атлантите открили, че само чрез Безупречността Пътят се осветявал все повече и все повече се обогатявал с Незнайното.

Атлантите узнали, че който станел отдаден на Орела, все повече покорявал себе си, а всеки, който се отделял от Орела – изгубвал себе си.

Всяка война се води в скрития свят на човека.

Орелът е Древно око и когато това око се отвори, то вижда тънкостта във всички светове.

Ако един Атлант си позволи Пътя към Безупречност, тогава Орелът му изпраща невидими безупречни и го задълбочава.

Само безупречният пътува към Орела – другите странстват за някъде си.

Всеки истински Атлант има в себе си един скрит дълбок свят.

Само един безупречен Атлант може да отвори опасната врата на Бездната и Истината.

Древните жреци на Атлантида били наричани „Безкрайната вода“.

Злото е интелигентен враг, но Безупречността го поразява.

Светът, според Атлантите, е стар вътрешен хаос, излязъл навън, но тези, които станат вещи в Пътят си, го поглъщат.

Всеки безупречен Атлант е открил своя истински Път към Великата Незнайност – Орела.

Слизали са Атланти от Безкрая. Слизали са Атланти от Мистерията.

Предговор, том втори:

Атлантите

Когато един атлантски воин е организиран, безупречен и овладян, той е цяла армия.

Атлантът живее в сърцето на огъня и затова вятърът на страха го заобикаля.

Истинският Атлант не е същество от историята, а от Орела – Древността.

Там, където има Безупречност, всички тъмни, промъкващи се влияния се провалят.

Свободата проваля само неразумните и хората на света (хаоса).

Има четирима Древни Атланти, от които самата Мъдрост се учи.

Безупречният е ядро от Могъща овладяна сила.

Има Древни Атланти, от които тъмнината се страхува. Има Древни Атланти, от които и светлината се страхува. И когато тези Атланти са посетили тъмнината и светлината, съществата казали: „Тези Атланти не са от нашия род, те са от друг род“.

Когато страхът попадне в един Атлант, той (страхът) започва да гладува и умира от глад.

И светлината, и тъмнината имат хиляди видове очи. Древният Атлант има само едно око – око дарено му от Орела. Това око, вижда повече от милиони очи.

Според атлантите хората в света са родени и това е сгъстяването на тескатлипока (илюзията) – сгъстила се е материята и хаоса.

Кой има спокойствие според Атлантите? Когато потопът идва срещу тебе, и имаш спокойствие, това е спокойствие – реален Дух.

Само Безупречността постига най-тънката енергия, която се превръща в чисто разбиране на Орела и Неговата Непознаваемост. Тънката енергия е огледалото на Орела, тя е наречена Първоматерия. По-късно в другите народи и главно в Египет, тази тънка енергия е наречена Син, тя е излъченият Син, който е господар на живота.

Според Атлантите Дълбокият Покой е също тънка енергия, тази енергия е още и Мъдрост. Чрез тази тънка енергия Пътят е Древно Чист.

Елеазар Хараш, Варна 2022 г