Богомилското учение

Богомилското учение

„Богомилското учение“ е книга от Антон Глогов — псевдоним на родения в Етрополе писател и публицист Антон Илиев Дончев (1883-1944) . Първо издание през 1915 г., преиздадена през 1935, 1943, 2000 и 2006 г. Автора, изразява писмен протест до Ватикана в който той утвърждава абсолютния монизъм и самостойното възникване у нас на богомилското учение. Оригиналното издание от 1935 започва с факсимиле от отговора на този протест. Според Глогов богомилите са се наричали "общиари" и почитали символ, представляващ две кръстосани под прав ъгъл елипси. Вертикалната елипса символизирала силата на сътворението, а хоризонталната — силата на разрушението. Богомилските първосвещеници нямали право да носят този символ, нито други символи и украшения. Единственото, което ги отличавало от другите свещеници, било червеното облекло вместо черно, както и жезъл с декорация на върха във формата на слънце, който винаги носели със себе си. В уводната част на книгата авторът осветява някои моменти от историята на богомилското движение, структурата на техните общини и храмове и разпространението му в Европа. Тук авторът отхвърля спекулациите на противниците в лицето на Презвитер Козма за произхода на учението и връзки с наистина дуалистичните манихейство и павликянство.Основен момент в социалният аспет на богомилската доктрина се явява заключението, че " Общината е онзи фактор, който ще превърне човека-звяр във втора, след Слънцето творческа сила." Редица концепции, изложени в книгата на Глогов като богомилски, са използвани от Емилиян Станев в неговите повести за богомилите. В предговора си към „Теория на пространството“ авторът ползва богомилското учение представено от Глогов . Стоейки на прага на една нова епоха, човечеството надзърва в една удивително „царство" на съзнателност и търси „ключа", който ще отвори „вратата" към това „царство". Книгата „Духовно събуждане" на Даршан Сингх ясно показва „маршрута" на пътуването, което ни очаква и разкрива как всеки един от нас може да влезе в този сияен свят, който преобразява човешкото в Божествено. Авторът обяснява духовността по едни поразителен начин, с дълбоко усещане, хумор и духовитост, тъй както само един поет-Светец може да направи това. “Духовно събуждане" на Сант Даршан Сингх е призив да бъдем цялостни, да бъдем духовно чисти в сърцето и ума си - нещо, което ни кара да не виждаме различия помежду си, а само единство. Има една доброта в тази книга, която ме кара да жадувам за „деня на помирението", когато всички ще се възприемаме един друг единствено като братя, а не като персонажи с личностни различия и различни пътища. В езика на тази книга има знание, мъдрост и красота, като зад думите и концепциите е скрит още по-голям дар: истината. Хю Пратър, автор на „Бележки до мен" и „Тих отговор"

Оценете

Вашето име:


Вашето мнение: Важно: HTML is not translated!

Рейтинг: Лош            Добър

Въведете кода от картинката: