Новий завет Господа Нашего Иисуса Христа

Новий завет Господа Нашего Иисуса Христа

Преводът на Светото писание или Новия завет е сред водещите културни предпоставки за изграждането на новобългарския книжовен език в средата на ХІХ век. Преводът на Неофит Рилски е първият успешен, общоприет превод на целия Нов завет на новобългарски език. Той е осъществен по поръчение и със средствата на Британското и чуждестранно библейско дружество. През май 1839 г. в Смирна печатането започва, като приключва през февруари 1840 г. Когато се отпечатва новия завет на Неофит, цариградската патриаршия заповядва на митрополитите по епархиите да не допускат ползването му, като на места екземпляри се събират от хората и се изгарят. В следващите години преводът претърпява няколко издания в различни градове – Смирна (1850 г.), Букурещ (1853, 1857 и 1859) и Лондон (1859), въпреки силната съпротива от страна на Цариградската патриаршия. Този превод има голямо значение за налагането и утвърждаването на новобългарския език в богослужебната практика на Българската църква. Почти до Освобождението той е в църковна употреба и по него се четат откъси от Евангелието и Апостола. Същевременно се използва и като учебно помагало в българското училище. Ръкописът на превода на новия завет на Неофит днес се пази в Църковно-историческия архивен институт към Българската патриаршия в София.

Недостатък- скъсано ъгълче на първият лист между 2-ра и 3-та страница

Оценете

Вашето име:


Вашето мнение: Важно: HTML is not translated!

Рейтинг: Лош            Добър

Въведете кода от картинката: