Смъртта е моят занаят

Смъртта е моят занаят

Смъртта е моят занаят. С нея си вадя хляба. Тя е наковалнята за професионалната ми репутация. Отнасям се към нея със страстта и точността на погребален агент: мрачен и съчувстващ, когато съм с опечалените, и сръчен занаятчия, когато съм сам. Винаги съм смятал, че тайната на взаимоотношенията със смъртта е да я държиш на разстояние от себе си. Това е правилото. Не й позволявайте да ви облъхва с ледения си дъх. Правилото ми обаче не успя да ме защити. Превърнах се в каменна статуя в момента, в който двамата детективи ми съобщиха за Шон. Сякаш се намирах в аквариум. Движех се като под вода — напред-назад, напред-назад — и гледах света през стъклото. Докато седях на задната седалка на колата им, виждах очите си в огледалото да проблясват всеки път, когато колата минаваше под някоя улична лампа. Познавах този втренчен поглед, който бях виждал хиляди пъти през годините в очите на току-що научилите новината за смъртта на съпруга си жени...

Оценете

Вашето име:


Вашето мнение: Важно: HTML is not translated!

Рейтинг: Лош            Добър

Въведете кода от картинката: